Тъй като на организираните конкурси обикновено се явяват много и всякакви кандидатстващи и шансът да изберат вас е доста малък, затова можете да използвате някои важни съвети за избягване на неприятни ситуации по време на интервюто.
1. Научете възможно повече подробности около работодателя, фирмата, дейността, за да не кажете нещо против установените позиции в съответната, засягаща работата им професионална област.
2. Никога не бива да закъснявате за представянето си, никой работодател или интервюиращ представител на фирма няма да ви чака. Желаещи много, а свободното място обикновено е само едно. Определено ще направите лошо впечатление и особено ако объркате целия график на останалите поканени. Затова по-скоро предварително се обадете, за да предупредите за налагащото ви се малко закъснение, отколкото да нахлуете задъхани и изморени от бързането и да прекъснете интервюто на друг кандидат.
3. Необходимо е изчерпателно да отговаряте на поставените въпроси. Погрешна е тактиката на малкото думи, които ясно и точно покриват въпроса. Едно от основните предимства е езиковата култура на кандидата. Възможно е въпросите да са объркващи и подвеждащи. Затова ако се затруднявате с отговора, започнете да разсъждавате на глас, докато стигнете до логичен отговор. Мълчанието и липсата на отговор или мнение по зададен въпрос е един минус за вас и определено ще направи лошо впечатление на "изпитващия". Но в никакъв случай не давайте отговор "Не знам", по-добре се извинете с временно притеснение или неуслужливост на паметта в момента. Но не мълчете и не гледайте блуждаещо в една точка, за да прескочите неудобството.
4. Външният вид е от изключително важно значение за доброто ви представяне. Отделете достатъчно време за изискания си, спретнат външен вид, което неминуемо ще бъде оценено от вашия събеседник. "По дрехите посрещат, по ума изпращат".
Ако наистина желаете предложената работа, погрижете се отрано за своето блестящо представяне, за да бъдете сериозен конкурент на всички останали кандидатстващи.
1. Лични данни : трите имена, адрес, e-mail и телефон за връзка, дата и място на раждане (последната информация може да спестите преди интервюто). Не посочвайте електронния си адрес от вида : klouna@..., а ползвайте нещо по-официално - asenmitov@...
2. Длъжността, за която кандидатствате.
3. Образование : най-напред се посочва последното учебно заведение, където сте учили и се изброяват останалите.
4. Професионален опит: също се изброяват от последното работно място към първото. Акцентът трябва да пада върху реалните дейности, които сте извършвали и отговорностите, които сте имали (ако имате много години трудов стаж, може да размените т. 3 и т. 4).
5. Умения и допълнителни квалификации: тук се посочват такива, за които имате документ за завършено образование или квалификация. Например: чужди езици, компютърна грамотност, шофьорска книжка и др.
6. Интереси: тази част на автобиографията се попълва, само ако сте сигурни, че личните Ви интереси ще допринесат за работата, за която кандидатсвате.
7. Препоръки: посочват се само, ако работодателят ги изисква.
Когато се кандидатства за работа по обява, СV винаги се придружава с писмо. Обикновено то е много кратко. В него посочвате по какъв повод изпращате автобиографията си, заради коя обява, в кой вестник, за каква длъжност кандидатствате. С две-три изречения трябва да опишете защо смятате, че може да искате назначаване на тази длъжност.
"Добре е в кратък параграф с умерен тон да се опише желанието на кандидата да работи в тази компания, на тази длъжност. Всеки работодател иска да работиш точно за него, а не да му правиш услуга, когато се трудиш в неговата компания", съветва Мария Шишкова. Писмото завършва традиционно: С уважение, име и подпис.
Изключително важни са стилът и оформлението на CV-то. Не забравяйте, че стигате до интервю за работа, само след като компанията се запознае с него и със съпроводителното писмо.
Задължително проверете текста за писмени грешки - направете това два пъти, а после помолете ваш приятел или познат да стори същото; Естествено в CV-то трябва да се представите откъм най-добрата си страна, но внимавайте да не “пресолите” себе си; Не е задължително да посочвате възрастта или семейното си положение; Оставяйте достатъчно място между изреченията, за да не изглежда документът претъпкан; С черен цвят подчертайте началото на всеки раздел ЦЕЛИ, ОБРАЗОВАНИЕ, НАВИЦИ и прочие. Личните си данни пишете в центъра на горната част от страницата; Същото се отнася и за длъжността на предишната ви месторабота. Добавете, ако тази длъжност е била временна; Задължително използвайте месеца и годината при посочване на предишната месторабота (януари 1997-април 1999); Не забравяйте, че информацията в CV-то може да бъде проверена от бъдещия ви работодател.
Когато съставяте автобиографията си, нито за миг не забравяйте това. Всяка друга представа или нагласа към автобиографиите е абсолютно безполезна.
Представете си ситуация, в която на бюрото на работодателя стои купчина с 40-50 автобиографии. От цялата купчина само 8-10 души ще бъдат поканени на интервю за работа.
Може да сте отличен специалист с подходящото образование, стаж и умения, но ако автобиографията ви не струва, едва ли ще ви поканят на интервю, освен ако не сте били единственият кандидат. Твърде жалко за работодателя, а най-вече за вас.
Да, чрез автобиографията си вие продавате себе си. Ако работодателят хареса това, което му продавате, той ще го купи, т.е. ще се срещне с вас, за да разговаряте за длъжността и за това как можете да работите заедно.
Повечето хора съставят стандартни автобиографии. В тях те сякаш казват на работодателя „Нуждая се от вас, имам нужда от работа, моля ви…” Това са лошите автобиографии, които ми напомнят на лошите рекламни клипове по телевизията.
Критично важно е автобиографията ви да демонстрира с какво сте ценни за работодателя. В нея следва да има доказателства, че именно вие сте точното решение на проблемите му.
3. Изберете най-подходящия за вас формат на автобиография
Всяка следваща вакантна длъжност, за която кандидатствате е различна. Организацията-работодател е различна. Ситуацията е различна. Всичко това изисква от вас да умеете да преценявате на какъв формат автобиография да заложите.
* „Хронологична автобиография” - използвайте я, ако искате да акцентирате на растежа в кариерата си. Тази автобиография ще говори на работодателя, че вие сте човек с опит в конкретната сфера.
Този формат е подходящ и когато бившите ви длъжности и/или името на последния ви работодател са впечатляващи.
Не използвайте хронологичната автобиография, когато сте сменяли твърде много работи, когато си търсите работа за първи път, както и когато сменяте насоката на развитие на вашата кариера.
Хронологичната автобиография е най-често срещаният формат, но и твърде често - най-неудачно използваният.
* „Функционална автобиография” - използвайте я, ако искате да подчертаете, че имате силни страни и постижения в конкретни (функционални) области, например в продажбите, в маркетинга, в рекламата, в дизайна, в програмирането и т.н.
Този формат е подходящ, ако си търсите работа за първи път или когато сте сменяли твърде много работни места.
Минусите на този формат са, че чрез него не можете да демонстрирате развитие в кариерата. Функционалната автобиография не е удачен избор и за хора, които са изпълнявали ограничен брой задачи в миналото.
* „Целева автобиография” (любимата ми) - тя фокусира върху конкретна длъжност. Това предполага, че познавате добре изискванията на длъжността, за която кандидатствате.
Целевата автобиография ще ви свърши отлична работа, ако искате да направите силно впечатление, ако сте наясно с работата и ако имате умения, дори и да ви липсва голям стаж.
Не използвайте този формат, ако просто искате да си имате една автобиография за всички възможни случаи. Също и когато не ви достигат умения, както и когато нямате добра представа за каква длъжност кандидатствате.
Много хора използват една и съща автобиография за различни вакантни длъжности. Някои от тях дори си я размножават на ксерокс и я разпращат навсякъде, където могат.
Подобно поведение е предпоставка за неуспех, а вероятно е и предопределено от нагласата за неуспех на кандидата. Все едно самият той не вярва, че ще го поканят на интервю и започва да залага на Закона на големите числа: „Колкото повече автобиографии разпратя, толкова по-големи стават шансовете ми. Какво мога да загубя?”
Според мен, такива хора наистина увеличават шансовете си за крупен неуспех и просто си губят времето.
Преди да изпратите автобиографията си на нов работодател, огледайте я критично. Има ли в нея достатъчно полезни за работодателя неща? Случило ли се е нещо ново в професионалния ви живот, което си струва да добавите? Има ли в нея остарели, безполезни или неадекватни факти, цифри, имена?
Да, знам, че има хора, които смятат, че не е важно колко дълга е автобиографията, а дали върши работа. Аз обаче разсъждавам така: „Колкото по-дълга е една автобиография, толкова по-малко работа върши.”
Автобиографията от 1 страница ще направи мисълта ви по-фокусирана, посланията към работодателя по-ясни, думите и детайлите по-прецизни.
Освен това, като не съобщавате всичко за себе си до последния детайл, вие давате възможност на работодателя да узнае повече за вас, като ви покани за среща. Нали това искате?
По-дългите автобиографии носят риска да отегчат много работодатели и да им попречат да ги изчетат внимателно. Особено ако купчината на бюрото им е голяма.
Ако наистина държите да акцентирате на някои факти, но не успявате да сторите това в рамките на една страница, обмислете възможността да изготвите 1-2 приложения към автобиографията си.
Например, ако утре реша да кандидатствам за асистент в някой университет, ще поставя заглавията на книгите и по-интересните си статии в отделно приложение, озаглавено “Публикации”.
Както стана ясно в правило 2, автобиографията е инструмент за продажба. За целта, продавайте чрез мощни думи, най-вече глаголи, защото те са единственото, от което работодателят ще си извади стойностни заключения за вас.
Ето списък, който всеки един работодател мечтае да види:
Управлявам Продавам Организирам Изобретявам Усъвършенствам Оптимизирам Разработвам Подобрявам Координирам Произвеждам Разширявам Преговарям Създавам Внедрявам Контролирам Оценявам Изграждам
Тези глаголи ще покажат ясно, че сте човек, който решава проблеми и създава възможности, т.е. не само “работите”, но и носите резултати.
Няма по-отегчителна автобиография от „кухата” автобиография - онази, която говори много, но не казва нищо.
По възможност, позовавайте се на брой продажби, проценти ръст, брой обслужени клиенти, брой спечелени нови клиенти, имена на географски региони, брой разработени нови географски региони, имена на важни клиенти, брой изобретения, процент реализирани икономии и т.н.
Някой би казал: „Та това е фирмена тайна!! Работодателят ще си помисли, че след като разгласявам данни за бивши мои местоработи, ще постъпя така и с него.”
Не бъдете чак толкова притеснителни - не винаги и не всичко е чак толкова голяма „фирмена тайна”! Така или иначе за цифрите и фактите ще стане дума в хода на интервюто, ако интервюиращият е професионалист, който знае какво иска.
Освен това, потенциалният ви работодател ще иска да разбере с какво именно вие сте ценен и полезен. Помогнете му, не го затруднявайте.
Начинът, по който изглежда автобиографията ви може рязко да повлияе на шансовете ви да постигнете основната си цел - да ви поканят на интервю.
Ето няколко идеи:
Оставяйте достатъчно бели пространства и празни редове между и около абзаците - така текстът ще „диша” и ще привлича окото. Използвайте булети (без да прекалявате) - те помагат на читателя да открои и запомни важните моменти. Подчертавайте или удебелявайте ключови заглавия, подзаглавия или определени думи (без да прекалявате). Ако имате възможност, използвайте малко по-дебела хартия, с класически размери А4 и светла на цвят. По-големият грамаж на хартията ще направи автобиографията ви уникална и лесно откриваема в общия “кюп”.
Повечето автобиографии използват стандартния шрифт Times New Roman, но предполагам, че вие не искате да сте банални, а да направите впечатление. В този случай, използвайте несерифни шрифтове, като Arial или Verdana например (тази статия е написана на Verdana).
В идеалния случай, автобиографията ви ще съдържа три типа информация - трудов опит и способности (1), образование (2) и вашите контакти (3). Съотношението между първите два типа следва да е приблизително 80%:20%.
Ето защо, не помествайте безполезни неща. Това е глупаво, защото освен всичко друго краде от оскъдното ви пространство от 1 страница.
Имам предвид следните неща:Пол ЕГН или дата на раждане Семейно положение Деца Цвят на очите Ръст Здравословно състояние Хобита Всякакви знания, умения, курсове, интереси и др. без връзка с длъжността Чуждици Адреси на бивши работодатели Снимка Знамето на европейския съюз или друго графично изображение Заглавия като „Автобиография”, „CV” или глупости от сорта на „Европейски формат на автобиография” - това е ясно и без да го казвате. Просто започете с името и фамилията си.
Убедете се, че автобиографията ви не съдържа правописни, граматически, стилистични или чисто технически грешки. Няма по-лесен начин да сринете репутацията си, ако на всеки втори ред работодателят открива доказателства за вашата разсеяност или неграмотност.
Съставяйте придружително писмо всеки път, когато кандидатствате за работа. Доброто придружително писмо подсилва ефекта от автобиографията ви и заостря вниманието върху някои конкретни моменти в нея.
И най-добрата автобиография обаче може да се окаже недооценена, ако съставите стандартно придружително писмо от типа на „Уважаеми Господа, моля приемете моята автобиография и диплом за дрън-дрън-дрън… Надявам се, че дрън-дрън-дрън…”
Подобни придружителни писма не казват нищо. В един момент работодателите спират да ги четат.
За перфектните придружителни писма може да се състави цял нов материал, но най-важното, което следва да запомните сега е, че те трябва да откроят конкретни способности, умения или постижения, които са споменати или поне загатнати по някакъв начин в автобиографията ви.
И още - придружителното писмо следва да е откровено, интересно за четене и ентусиазирано. Подобно писмо ще провокира работодателя да погледне още веднъж автобиографията ви и най-вероятно - да си уреди среща с вас.
Безусловно, в автобиографията си можете лесно да изопачите, преувеличите или дори да си измислите факти и събития, само и само да постигнете целта си - да ви поканят на интервю.
Подобен подход е вашата 1000% гаранция, че няма да получите желаното място, както и че никога повече няма да се явите на интервю в тази организация.
Да сте откровени не означава, че автобиографията ви трябва да се превърне в детайлна история на вашия живот. Неспоменаването на някои моменти от професионалния ви път не е лъжа и стига те да нямат касателство към длъжността, всичко е наред - не ги споменавайте и се явете на интервюто без угризения.
За всичко останало обаче, откровеността е най-добрата политика.
Когато се кандидатства за работа по обява, СV винаги се придружава с писмо. Обикновено то е много кратко. В него посочвате по какъв повод изпращате автобиографията си, заради коя обява, в кой вестник, за каква длъжност кандидатствате. С две-три изречения трябва да опишете защо смятате, че може да искате назначаване на тази длъжност.
"Добре е в кратък параграф с умерен тон да се опише желанието на кандидата да работи в тази компания, на тази длъжност. Всеки работодател иска да работиш точно за него, а не да му правиш услуга, когато се трудиш в неговата компания", съветва Мария Шишкова. Писмото завършва традиционно: С уважение, име и подпис.
Изключително важни са стилът и оформлението на CV-то. Не забравяйте, че стигате до интервю за работа, само след като компанията се запознае с него и със съпроводителното писмо.
Задължително проверете текста за писмени грешки - направете това два пъти, а после помолете ваш приятел или познат да стори същото; Естествено в CV-то трябва да се представите откъм най-добрата си страна, но внимавайте да не “пресолите” себе си; Не е задължително да посочвате възрастта или семейното си положение; Оставяйте достатъчно място между изреченията, за да не изглежда документът претъпкан; С черен цвят подчертайте началото на всеки раздел ЦЕЛИ, ОБРАЗОВАНИЕ, НАВИЦИ и прочие. Личните си данни пишете в центъра на горната част от страницата; Същото се отнася и за длъжността на предишната ви месторабота. Добавете, ако тази длъжност е била временна; Задължително използвайте месеца и годината при посочване на предишната месторабота (януари 1997-април 1999); Не забравяйте, че информацията в CV-то може да бъде проверена от бъдещия ви работодател.
Всеки кандидат за работа трябва да представи на потенциалния работодател своята автобиография и мотивационно писмо. За Вас мотивационното писмо е допълнителна възможност да се представите добре пред работодателя, а за потенциалният Ви работодател то е основата, върху която той ще прави първоначалното “пресяване” на кандидатите за работното място. Често мотивационното писмо е решаващо при избора на кандидатите, които ще бъдат поканени на интервю.
Както сами се досещате, работодателите са различни, както и работните места, за които кандидатствате. Затова, мотивационното писмо трябва да се пише за конкретен работодател и за конкретната позиция (работно място, длъжност). То трябва недвусмислено да покаже на работодателя, че притежавате точно тези умения и качества, които се изискват за позицията, за която кандидатствате.
Мотивационното писмо е добра възможност за Вас да уточните или дори компенсирате някои слаби стани в автобиографията си. Например, ако притежавате някои умения, които сте придобили в резултат на практическия опит, а не след завършена квалификация (т.е. нямате диплома за квалификация), в мотивационното писмо можете да посочите това.
Първото впечатление е най-трайно и е важно мотивационното Ви писмо, както и автобиографията Ви, да изглежда добре като оформление и като съдържание.
Има няколко цели, които трябва да преследвате, когато съставяте мотивационното писмо:
• Да покажете на работодателя, че имате предимства пред другите кандидати за работа;
• До посочите конкретните примери за Вашите умения и опит – как точно сте ги прилагали на предишната си работа;
• Да посочите с какво точно можете да допринесете за успешната си работа на длъжността, за което кандидатствате (работодателят повече се интересува с какво Вашите умения ще допринесат за успеха на цялата фирма, отколкото самият факт, че можете да вършите добре някои неща);
• Да уточните или допълните информация от автобиографията;
• Да посочите добри мотиви, поради които кандидатствате точно за тази работа;
• Да направите добро впечатление пред работодателя, за да получите покана за интервю.
Изискванията, които важат за автобиографията, са валидни и за мотивационното писмо.
1.Дълго (повече от 1-1,5 страници);
2.Ксерокопие на “стандартното” Ви МП;
3.Написано на ръка;
4.Няма посочени реквизити за длъжността за която кандидатствате – наименование и, ако се изисква, референтен номер;
5.Съдържа неточни или лъжливи данни (рано или късно това ще излезе наяве);
6.Описва физическите Ви данни, ако те не се изискват от длъжността (например, ако искате да работите като фотомодел).
7.Има обидни квалификации на предишните Ви работодатели.
8.Има правописни грешки.
1.Лични данни: трите имена, адрес, e-mail и телефон за връзка. Не посочвайте електронният си адрес от вида bratched@abv.bg, а ползвайте нещо по-официално – Ivan_Petrov@abv.bg.
2.Длъжността за която кандидатствате и откъде сте разбрали за свободното работно място (обява във вестник, интернет и т.н.);
3.Личните Ви мотиви и интереси да кандидатствате за работа в точно тази фирма и точно за това работно място;
4.Информация за това, дали отговаряте на изискванията за работното място – образование, опит, стаж, умения и др.;
5.Имате ли опит в работа, подобна на тази, за която кандидатствате;
6.Имате ли познания за фирмата и отрасъла в която е дейността й;
7.Какво ще спечели (не само финансово) фирмата, ако ще Ви наеме на работа;
8. Имате ли амбиции да се развивате като професионалист.
